17 feb 2012, 22:37

Кръчма "Старият свят"

  Poesía » Civil
621 0 1

                                                         Кръчма "Старият свят"

 

                                    В очите на големия ни глад

                                    се крие образът на хляба.

                                    С метафора ли трябва да спася

                                    сълзата на човек ограбен?

                                    Домогвам се до стръмния му път.

                                    Опитвам се да разтоваря

                                    душата му. От нищета тежат

                                    ръцете - корени извадени!

                                    Опиват го с лъжи и дива страст...

                                    Приспиват го чрез непукизъм...

                                    А други окопават свойта власт

                                    и трупат благини цинично.

                                    Сред кръчмата на стария ни свят

                                    е тясно, мръсно и задушно.

                                    Тук пием и живеем на инат,

                                     но никой никого не слуша!

                                     Поезията е изкуство на честта!

                                     Тя може да превърне в храм хамбара,

                                     да търси зърно в плявата и сред студа

                                     молитвата за обич да ни сгрява!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихът е овладян и ритмичен, с едно оптимистично послание за силата на поезията. Поздравления!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...