Feb 17, 2012, 10:37 PM

Кръчма "Старият свят"

  Poetry » Civic
623 0 1

                                                         Кръчма "Старият свят"

 

                                    В очите на големия ни глад

                                    се крие образът на хляба.

                                    С метафора ли трябва да спася

                                    сълзата на човек ограбен?

                                    Домогвам се до стръмния му път.

                                    Опитвам се да разтоваря

                                    душата му. От нищета тежат

                                    ръцете - корени извадени!

                                    Опиват го с лъжи и дива страст...

                                    Приспиват го чрез непукизъм...

                                    А други окопават свойта власт

                                    и трупат благини цинично.

                                    Сред кръчмата на стария ни свят

                                    е тясно, мръсно и задушно.

                                    Тук пием и живеем на инат,

                                     но никой никого не слуша!

                                     Поезията е изкуство на честта!

                                     Тя може да превърне в храм хамбара,

                                     да търси зърно в плявата и сред студа

                                     молитвата за обич да ни сгрява!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихът е овладян и ритмичен, с едно оптимистично послание за силата на поезията. Поздравления!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...