Кръчма "Старият свят"

                                    В очите на големия ни глад

                                    се крие образът на хляба.

                                    С метафора ли трябва да спася

                                    сълзата на човек ограбен?

                                    Домогвам се до стръмния му път.

                                    Опитвам се да разтоваря

                                    душата му. От нищета тежат

                                    ръцете - корени извадени!

                                    Опиват го с лъжи и дива страст...

                                    Приспиват го чрез непукизъм...

                                    А други окопават свойта власт

                                    и трупат благини цинично.

                                    Сред кръчмата на стария ни свят

                                    е тясно, мръсно и задушно.

                                    Тук пием и живеем на инат,

                                     но никой никого не слуша!

                                     Поезията е изкуство на честта!

                                     Тя може да превърне в храм хамбара,

                                     да търси зърно в плявата и сред студа

                                     молитвата за обич да ни сгрява!