17 февр. 2012 г., 22:37

Кръчма "Старият свят"

617 0 1

                                                         Кръчма "Старият свят"

 

                                    В очите на големия ни глад

                                    се крие образът на хляба.

                                    С метафора ли трябва да спася

                                    сълзата на човек ограбен?

                                    Домогвам се до стръмния му път.

                                    Опитвам се да разтоваря

                                    душата му. От нищета тежат

                                    ръцете - корени извадени!

                                    Опиват го с лъжи и дива страст...

                                    Приспиват го чрез непукизъм...

                                    А други окопават свойта власт

                                    и трупат благини цинично.

                                    Сред кръчмата на стария ни свят

                                    е тясно, мръсно и задушно.

                                    Тук пием и живеем на инат,

                                     но никой никого не слуша!

                                     Поезията е изкуство на честта!

                                     Тя може да превърне в храм хамбара,

                                     да търси зърно в плявата и сред студа

                                     молитвата за обич да ни сгрява!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихът е овладян и ритмичен, с едно оптимистично послание за силата на поезията. Поздравления!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...