Кръчмарска мъка

Poesía

593 0 10

Кръчмарска мъка

Животът е труден. Хлябът не стига.

Как стигнах до тука? Защо?

Работа няма. А в къщи сме трима.

Хей, келнер! Дай още едно.

Сърцето ме стяга. Болят ме краката.

Изгони ме шефът. Мръсникът проклет!

Снощи ми вдигна скандал и жената.

Келнер! Още едно. Но със лед.

Много е трудно. Скапано време.

Мъка в сърцето, без милост дълбай.

Животът жестоко наказа ме мене.

Хей, келнер! От същото дай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

nikjelev (Ник Желев)

За жалост...

2015-12-09T11:56:37+02:00
nikjelev (Ник Желев)

Не съм лирическия. А 15 год в немско ми стигат. Отнася се точно за мъжете, които "търсят" работа в кръчмите.
и чакат жена им да изпрати пари от Гърция, Испания или където е отишла да се труди.

2015-12-09T11:08:31+02:00
nikjelev (Ник Желев)

Радвам се!

2015-12-09T10:24:02+02:00
nikjelev (Ник Желев)

-

2015-12-09T07:29:54+02:00
vilflovers (Виолета Минчева)

Съпричастна с Евелина Стоянова!Поздрави!

2015-12-08T23:29:30+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0