8.12.2015 г., 16:42

Кръчмарска мъка

589 0 10

Кръчмарска мъка

 

Животът е труден. Хлябът не стига.

Как стигнах до тука? Защо?

Работа няма. А в къщи сме трима.

Хей, келнер! Дай още едно.

 

Сърцето ме стяга. Болят ме краката.

Изгони ме шефът. Мръсникът проклет!

Снощи ми вдигна скандал и жената.

Келнер! Още едно. Но със лед.

 

Много е трудно. Скапано време.

Мъка в сърцето, без милост дълбай.

Животът жестоко наказа ме мене.

Хей, келнер! От същото дай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...