5 nov 2017, 16:42

Кръговете на времето 

  Poesía » Otra
475 0 3

НАМЕРИХ КАМЕННО СЪРЦЕ.

Полегна във дланта ми.

Със остри ръбове не бе,

пулсираше - Баща ми!

Стопли пръстите, дланта,

след това - душата.

После се видях дете,

камъче да мятам....

 

* * *

ОПАДАЛИ ЛИСТА СА ДНИТЕ МИНАЛИ,

дървото на живота опустява...

И вятърът ще ни прекърши, докато

отсяваме зърно от плява...

 

* * *

ОТДАВНА НЕ СЕ ПИТАМ

щастлив ли бе?

Меря любовта с нещастие.

С това надвиснало небе

и с този Бог химерен,

който първо нещо дава,

а после го краде.

 

 

 

 

© Радка Миндова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??