Кръговете на времето
НАМЕРИХ КАМЕННО СЪРЦЕ.
Полегна във дланта ми.
Със остри ръбове не бе,
пулсираше - Баща ми!
Стопли пръстите, дланта,
след това - душата.
После се видях дете,
камъче да мятам....
* * *
ОПАДАЛИ ЛИСТА СА ДНИТЕ МИНАЛИ,
дървото на живота опустява...
И вятърът ще ни прекърши, докато
отсяваме зърно от плява...
* * *
ОТДАВНА НЕ СЕ ПИТАМ
щастлив ли бе?
Меря любовта с нещастие.
С това надвиснало небе
и с този Бог химерен,
който първо нещо дава,
а после го краде.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Миндова Всички права запазени
