5.11.2017 г., 16:42 ч.

Кръговете на времето 

  Поезия » Друга
584 0 3

НАМЕРИХ КАМЕННО СЪРЦЕ.

Полегна във дланта ми.

Със остри ръбове не бе,

пулсираше - Баща ми!

Стопли пръстите, дланта,

след това - душата.

После се видях дете,

камъче да мятам....

 

* * *

ОПАДАЛИ ЛИСТА СА ДНИТЕ МИНАЛИ,

дървото на живота опустява...

И вятърът ще ни прекърши, докато

отсяваме зърно от плява...

 

* * *

ОТДАВНА НЕ СЕ ПИТАМ

щастлив ли бе?

Меря любовта с нещастие.

С това надвиснало небе

и с този Бог химерен,

който първо нещо дава,

а после го краде.

 

 

 

 

© Радка Миндова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??