rozza (Радка Миндова) rozza (Радка Миндова)
9 365
Nov 5, 2017, 4:42 PM

Кръговете на времето

  Poetry » Other
942 0 3

НАМЕРИХ КАМЕННО СЪРЦЕ.

Полегна във дланта ми.

Със остри ръбове не бе,

пулсираше - Баща ми!

Стопли пръстите, дланта,

след това - душата.

После се видях дете,

камъче да мятам....

 

* * *

ОПАДАЛИ ЛИСТА СА ДНИТЕ МИНАЛИ,

дървото на живота опустява...

И вятърът ще ни прекърши, докато

отсяваме зърно от плява...

 

* * *

ОТДАВНА НЕ СЕ ПИТАМ

щастлив ли бе?

Меря любовта с нещастие.

С това надвиснало небе

и с този Бог химерен,

който първо нещо дава,

а после го краде.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Миндова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0