КРЪГОВРАТ

Времето бавно минава,

щом душата страда, боли;

младостта тихо изтлява

в копнеж по любов и мечти.

Птицата бързо отлита на юг,

усетила полъх на вятър студен;

днес няма никого тук,

тъй както от деня ми рожден.

Сякаш по навик живея –

очакващ, сънуващ и плах;

назад да погледна не смея,

мигом обзема ме страх.

Пред мене дълго се взирам,

търсейки някаква цел,

но все не намирам

и ставам колеблив и несмел.

С тази палитра рисувам

картината мрачна на своя живот

и в надежди бленувам

да оставя следа за бъдния род.

Всеки призван е за нещо

и очите макар да са в мрак,

сърцето усеща горещо,

че духът жив ще е пак.

Природата спомня ми днес

законът вечен и пръв –

човека, налагащ превес,

ще слее с нея своята кръв.

Кръговратът на дните

шепти ми безспир –

живота ни скрит е

в съвършенство и мир.

15.IV.2011

Камен Тодоров ©