13 июн. 2017 г., 22:04

Кръговрат

736 0 1

КРЪГОВРАТ

 

 

Времето бавно минава,

щом душата страда, боли;

младостта тихо изтлява

в копнеж по любов и мечти.

 

Птицата бързо отлита на юг,

усетила полъх на вятър студен;

днес няма никого тук,

тъй както от деня ми рожден.

 

Сякаш по навик живея –

очакващ, сънуващ и плах;

назад да погледна не смея,

мигом обзема ме страх.

 

Пред мене дълго се взирам,

търсейки някаква цел,

но все не намирам

и ставам колеблив и несмел.

 

С тази палитра рисувам

картината мрачна на своя живот

и в надежди бленувам

да оставя следа за бъдния род.

 

Всеки призван е за нещо

и очите макар да са в мрак,

сърцето усеща горещо,

че духът жив ще е пак.

 

Природата спомня ми днес

законът вечен и пръв –

човека, налагащ превес,

ще слее с нея своята кръв.

 

Кръговратът на дните

шепти ми безспир –

живота ни скрит е

в съвършенство и мир.

 

 

15.IV.2011
Камен Тодоров ©

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камен Тодоров Все права защищены

За мултимедийна визуализация, моля отворете: www.vbox7.com/play:1e9157eb

Комментарии

Комментарии

  • Обърни се към Твореца - там потърси смисъла и целта!... Хареса ми стихотворението. Поздрави, Камен!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...