13 июн. 2017 г., 22:04

Кръговрат

735 0 1

КРЪГОВРАТ

 

 

Времето бавно минава,

щом душата страда, боли;

младостта тихо изтлява

в копнеж по любов и мечти.

 

Птицата бързо отлита на юг,

усетила полъх на вятър студен;

днес няма никого тук,

тъй както от деня ми рожден.

 

Сякаш по навик живея –

очакващ, сънуващ и плах;

назад да погледна не смея,

мигом обзема ме страх.

 

Пред мене дълго се взирам,

търсейки някаква цел,

но все не намирам

и ставам колеблив и несмел.

 

С тази палитра рисувам

картината мрачна на своя живот

и в надежди бленувам

да оставя следа за бъдния род.

 

Всеки призван е за нещо

и очите макар да са в мрак,

сърцето усеща горещо,

че духът жив ще е пак.

 

Природата спомня ми днес

законът вечен и пръв –

човека, налагащ превес,

ще слее с нея своята кръв.

 

Кръговратът на дните

шепти ми безспир –

живота ни скрит е

в съвършенство и мир.

 

 

15.IV.2011
Камен Тодоров ©

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камен Тодоров Все права защищены

За мултимедийна визуализация, моля отворете: www.vbox7.com/play:1e9157eb

Комментарии

Комментарии

  • Обърни се към Твореца - там потърси смисъла и целта!... Хареса ми стихотворението. Поздрави, Камен!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...