6 dic 2007, 10:47

Кръговрат

  Poesía
636 0 1

Кръговрат - 31.08.2004

Една любов, една сълза
и после всичко пак наново,
вярваме в наивната мечта,
докато не чуем "Сбогом".

Любовта е слънце, да, признавам,
измама, някаква лъжа,
която като блян изгрява,
но залязва вечерта.

Любовта може да е песен,
изпята като в чуден рай,
но колкото и да е чудесна -
има си начал
o и край.

Няма смисъл да мечтаеш,
за вечна да е любовта,
когато ти самият знаеш,
че няма да простиш лъжа.

И така върти се кръговратът,
обичаме, а после ни боли,
не можем да избягаме от самотата,
когато е писано да сме сами.

Любовта потъва в мъглата синя,
но не отива надълбоко,
нали е главна героиня
в кръговрата на живота!?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...