6 дек. 2007 г., 10:47

Кръговрат

635 0 1

Кръговрат - 31.08.2004

Една любов, една сълза
и после всичко пак наново,
вярваме в наивната мечта,
докато не чуем "Сбогом".

Любовта е слънце, да, признавам,
измама, някаква лъжа,
която като блян изгрява,
но залязва вечерта.

Любовта може да е песен,
изпята като в чуден рай,
но колкото и да е чудесна -
има си начал
o и край.

Няма смисъл да мечтаеш,
за вечна да е любовта,
когато ти самият знаеш,
че няма да простиш лъжа.

И така върти се кръговратът,
обичаме, а после ни боли,
не можем да избягаме от самотата,
когато е писано да сме сами.

Любовта потъва в мъглата синя,
но не отива надълбоко,
нали е главна героиня
в кръговрата на живота!?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...