6 дек. 2007 г., 10:47

Кръговрат

634 0 1

Кръговрат - 31.08.2004

Една любов, една сълза
и после всичко пак наново,
вярваме в наивната мечта,
докато не чуем "Сбогом".

Любовта е слънце, да, признавам,
измама, някаква лъжа,
която като блян изгрява,
но залязва вечерта.

Любовта може да е песен,
изпята като в чуден рай,
но колкото и да е чудесна -
има си начал
o и край.

Няма смисъл да мечтаеш,
за вечна да е любовта,
когато ти самият знаеш,
че няма да простиш лъжа.

И така върти се кръговратът,
обичаме, а после ни боли,
не можем да избягаме от самотата,
когато е писано да сме сами.

Любовта потъва в мъглата синя,
но не отива надълбоко,
нали е главна героиня
в кръговрата на живота!?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...