Dec 6, 2007, 10:47 AM

Кръговрат

  Poetry
630 0 1

Кръговрат - 31.08.2004

Една любов, една сълза
и после всичко пак наново,
вярваме в наивната мечта,
докато не чуем "Сбогом".

Любовта е слънце, да, признавам,
измама, някаква лъжа,
която като блян изгрява,
но залязва вечерта.

Любовта може да е песен,
изпята като в чуден рай,
но колкото и да е чудесна -
има си начал
o и край.

Няма смисъл да мечтаеш,
за вечна да е любовта,
когато ти самият знаеш,
че няма да простиш лъжа.

И така върти се кръговратът,
обичаме, а после ни боли,
не можем да избягаме от самотата,
когато е писано да сме сами.

Любовта потъва в мъглата синя,
но не отива надълбоко,
нали е главна героиня
в кръговрата на живота!?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...