26 ago 2012, 11:20

Кръговрат

  Poesía » Civil
667 0 3

Кръговрат

Старата троянска есен
пак дошла е с мириса на пушек,
на спомените с тъжната им песен
и със слънчевия нежен досег.

Листата пак сега окапват
и украсяват улиците стари,
и пак самотни стъпките отекват
по пожълтели тротоари.

Тук всички дни еднакви са
като предишната година
     и годините преди това,
и всички дни еднакви ще са
и в следваща година,
     и години след това...

Но все пак времето лети
и плавно поколенията сменя
с нови поколения, със спомени
и на миналото с чудните видения.

И тук животът пак кипи,
и пак се чува детски смях,
по улиците пак летят коли
и пак градът живее с тях.

И хорски смях отново ще се лее,
без значение дали съм тук.
И слънцето неуморно пак ще грее,
без значение дали сме тук.

Винаги със слънчевия нежен досег
и на спомените с тъжната им песен,
ще идва, с мириса на пушек,
старата троянска есен.

Троян
31.10.2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Госпожо Йосифова, въпросът Ви е основателен. В даден момент може да помисля за евентуална редакция. Благодаря Ви за критиката и за отделеното време!
  • Много и красива носталгия! Благодаря за емоцията!
  • Цвети, харесва ли ти "хорски смях"? М?

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...