1 oct 2007, 9:28  

Кръговрат

768 0 4

                         Синьо утро. Още неразбудено,

 

                         с топлина на сънено легло...

                         Подранили птици, като въпросителни,

                         с мислите се смесват - сън ли е било?

 

                         Или истински съм те докосвала

 

                         с верността на влюбена жена?!...

                         Търся белези за доказателства...

                         И открехвам входната врата.

 

                         Но стрелките бавно тръгват

                         пак към края на деня...

                         А пък аз отново трепвам -

                         сбъдване или лъжа!?

 

                         Нощ красива тихичко пристъпва.

 

                         Носи свои тайни, но мълчи...

                         В тъмнината пак сама съм, тръпна...

                         И очаквам твоите очи...

 

                         Да потъна в тях и да остана,

 

                         да ти  глождя лекичко като сълза...

                         Да измиваш с нея всички рани.

                         В синьо утро да се будиш с истинска мечта!

 

                                                                © Павлина Христова Петрова

                         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятна си, мила Павлина,
    винаги докосваш душата и сърцето ми,
    затова толкова много те харесвам,
    целувам и твоята ръка за красотата,
    която твориш, с обич.
  • Като си помисля,че се будиш в града на детството ми мъничко ти завиждам.Поздрав за хубавия стих!
  • Много сетивно и ми хареса адски много!!!
    ПОЗДРАВИ!!!
  • Много ми хареса!

    "И очаквам твоите очи...

    Да потъна в тях и да остана,

    да ти глождя лекичко като сълза...

    Да измиваш с нея всички рани."


    Браво,миличка!Поздрави за красивия стих!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...