Кръговрат
Синьо утро. Още неразбудено,
с топлина на сънено легло...
Подранили птици, като въпросителни,
с мислите се смесват - сън ли е било?
Или истински съм те докосвала
с верността на влюбена жена?!...
Търся белези за доказателства...
И открехвам входната врата.
Но стрелките бавно тръгват
пак към края на деня...
А пък аз отново трепвам -
сбъдване или лъжа!?
Нощ красива тихичко пристъпва.
Носи свои тайни, но мълчи...
В тъмнината пак сама съм, тръпна...
И очаквам твоите очи...
Да потъна в тях и да остана,
да ти глождя лекичко като сълза...
Да измиваш с нея всички рани.
В синьо утро да се будиш с истинска мечта!
© Павлина Христова Петрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Петрова Всички права запазени
