Кръговрат

                                                  Кръговрат

                        В живота, както е известно, всичко се мени.

                        Ражда се човекът да живее и твори.

                        После колелото на живота го завърта

                        и го грабва, къде нежно, къде с нокти.

                        Времето минава бързо, годините текат.

                        Радва се човекът на всеки Божи ден.

                        А, после идват и децата нашата отмяна,

                        те растат, като гъби бързо сякаш беше вчера.

                        Радости и скърби се редуват сякаш има план.

                        Не закъсняват и милите ни внуци.

                        И така животът продължава своя кръговрат,

                        всеки следва пътя, който е избрал,

                        ту се лута, ту пък литва изведнъж.

                        Бори се човекът с тоз суров живот,

                        едни стават бедни, други пък богати.

                        Трупат те парите, правят и палати,

                        а, в душите празно, вятър тям бушува.

                        Карат лимузини, яхти самолети,

                        возят там мадами знойни дългокраки.

                        Празен е животът в пълните палати,

                        с високите огради и псетата зъбати.

                        Пиле да префръкне там е невъзможно,

                        зер на тез богати да не скършат кефа.

                        А, когато празник се задава пак,

                        в храма Божий чинно те застават,

                        та да види Господ, колко са смирени.

                        Пускат те каймета в касата на храма,

                        с тайната надежда, Господ да ги пази.

                        Там им е бедата те не знаят даже,

                         че със каймета чест не се купува,

                         що им е такава, като те си имат и пари и слава.

                         После, като дойде и краят неизбежен,

                         всички пак си тръгват голи, голенички,

                         без да вземат даже едни ръкавички.

                         Такъв е животът, дойде ли ти края,

                         забрави за всичко, то си тук остава.

                         Само кръговратът пак си продължава.

       20.04.2014г.

      Ямбол-lz1cn