21 июн. 2014 г., 13:56

Кръговрат

1.4K 0 1

                                                  Кръговрат

                        В живота, както е известно, всичко се мени.

                        Ражда се човекът да живее и твори.

                        После колелото на живота го завърта

                        и го грабва, къде нежно, къде с нокти.

                        Времето минава бързо, годините текат.

                        Радва се човекът на всеки Божи ден.

                        А, после идват и децата нашата отмяна,

                        те растат, като гъби бързо сякаш беше вчера.

                        Радости и скърби се редуват сякаш има план.

                        Не закъсняват и милите ни внуци.

                        И така животът продължава своя кръговрат,

                        всеки следва пътя, който е избрал,

                        ту се лута, ту пък литва изведнъж.

                        Бори се човекът с тоз суров живот,

                        едни стават бедни, други пък богати.

                        Трупат те парите, правят и палати,

                        а, в душите празно, вятър тям бушува.

                        Карат лимузини, яхти самолети,

                        возят там мадами знойни дългокраки.

                        Празен е животът в пълните палати,

                        с високите огради и псетата зъбати.

                        Пиле да префръкне там е невъзможно,

                        зер на тез богати да не скършат кефа.

                        А, когато празник се задава пак,

                        в храма Божий чинно те застават,

                        та да види Господ, колко са смирени.

                        Пускат те каймета в касата на храма,

                        с тайната надежда, Господ да ги пази.

                        Там им е бедата те не знаят даже,

                         че със каймета чест не се купува,

                         що им е такава, като те си имат и пари и слава.

                         После, като дойде и краят неизбежен,

                         всички пак си тръгват голи, голенички,

                         без да вземат даже едни ръкавички.

                         Такъв е животът, дойде ли ти края,

                         забрави за всичко, то си тук остава.

                         Само кръговратът пак си продължава.

 

       20.04.2014г.

      Ямбол-lz1cn

      

                       

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Драган Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...