Кръговрат
Кръговрат
В живота, както е известно, всичко се мени.
Ражда се човекът да живее и твори.
После колелото на живота го завърта
и го грабва, къде нежно, къде с нокти.
Времето минава бързо, годините текат.
Радва се човекът на всеки Божи ден.
А, после идват и децата нашата отмяна,
те растат, като гъби бързо сякаш беше вчера.
Радости и скърби се редуват сякаш има план.
Не закъсняват и милите ни внуци.
И така животът продължава своя кръговрат,
всеки следва пътя, който е избрал,
ту се лута, ту пък литва изведнъж.
Бори се човекът с тоз суров живот,
едни стават бедни, други пък богати.
Трупат те парите, правят и палати,
а, в душите празно, вятър тям бушува.
Карат лимузини, яхти самолети,
возят там мадами знойни дългокраки.
Празен е животът в пълните палати,
с високите огради и псетата зъбати.
Пиле да префръкне там е невъзможно,
зер на тез богати да не скършат кефа.
А, когато празник се задава пак,
в храма Божий чинно те застават,
та да види Господ, колко са смирени.
Пускат те каймета в касата на храма,
с тайната надежда, Господ да ги пази.
Там им е бедата те не знаят даже,
че със каймета чест не се купува,
що им е такава, като те си имат и пари и слава.
После, като дойде и краят неизбежен,
всички пак си тръгват голи, голенички,
без да вземат даже едни ръкавички.
Такъв е животът, дойде ли ти края,
забрави за всичко, то си тук остава.
Само кръговратът пак си продължава.
20.04.2014г.
Ямбол-lz1cn
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Драган Драганов Всички права запазени
