Размитият образ на твоето лице
до болка изтезава моето сърце.
Сълзите капят от моите очи,
бавно се топят моите мечти.
В огледалото не виждам своето отражение,
дори там ме преследва твоето изражение.
Лицето ми губи своя цвят,
бавно се срива целият ми свят.
Минавам покрай теб с усмивка на лице,
но в очите ми блестят сълзи,
плахо се свива мойто сърце,
омръзна ми да живея в свят на лъжи.
Моята приказка няма да е със щастлив край,
няма да свърши в приказния рай.
Тъгата и сълзите няма да отмия,
и за веки веков във ада ще гния.
Ала все още съм жива и съм тук,
на теб продължавам да живея напук.
Скоро ще те преследва образът мой,
скоро мен ще виждаш на всеки завой.
Ръцете си ще измия в локвата от твоите сълзи,
бавно ще се стопят и твоите мечти.
Обещавам ти, че ще се срещнем и в ада,
обещавам ти, че дори там няма да те оставя,
обещавам ти, че дори там няма да те забравя!!!