13 окт. 2011 г., 14:28

Кръговрат

603 0 2

Размитият образ на твоето лице
до болка изтезава моето сърце.
Сълзите капят от моите очи,
бавно се топят моите мечти.
В огледалото не виждам своето отражение,
дори там ме преследва твоето изражение.
Лицето ми губи своя цвят,
бавно се срива целият ми свят.
Минавам покрай теб с усмивка на лице,
но в очите ми блестят сълзи,
плахо се свива мойто сърце,
омръзна ми да живея в свят на лъжи.
Моята приказка няма да е със щастлив край,
няма да свърши в приказния рай.
Тъгата и сълзите няма да отмия,
и за веки веков във ада ще гния.
Ала все още съм жива и съм тук,
на теб продължавам да живея напук.
Скоро ще те преследва образът мой,
скоро мен ще виждаш на всеки завой.
Ръцете си ще измия в локвата от твоите сълзи,
бавно ще се стопят и твоите мечти.
Обещавам ти, че ще се срещнем и в ада,
обещавам ти, че дори там няма да те оставя,
обещавам ти, че дори там няма да те забравя!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калояна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...