13 окт. 2011 г., 14:28
Размитият образ на твоето лице
до болка изтезава моето сърце.
Сълзите капят от моите очи,
бавно се топят моите мечти.
В огледалото не виждам своето отражение,
дори там ме преследва твоето изражение.
Лицето ми губи своя цвят,
бавно се срива целият ми свят.
Минавам покрай теб с усмивка на лице,
но в очите ми блестят сълзи,
плахо се свива мойто сърце,
омръзна ми да живея в свят на лъжи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация