Кръговрат
Размитият образ на твоето лице
до болка изтезава моето сърце.
Сълзите капят от моите очи,
бавно се топят моите мечти.
В огледалото не виждам своето отражение,
дори там ме преследва твоето изражение.
Лицето ми губи своя цвят,
бавно се срива целият ми свят.
Минавам покрай теб с усмивка на лице,
но в очите ми блестят сълзи,
плахо се свива мойто сърце,
омръзна ми да живея в свят на лъжи.
Моята приказка няма да е със щастлив край,
няма да свърши в приказния рай.
Тъгата и сълзите няма да отмия,
и за веки веков във ада ще гния.
Ала все още съм жива и съм тук,
на теб продължавам да живея напук.
Скоро ще те преследва образът мой,
скоро мен ще виждаш на всеки завой.
Ръцете си ще измия в локвата от твоите сълзи,
бавно ще се стопят и твоите мечти.
Обещавам ти, че ще се срещнем и в ада,
обещавам ти, че дори там няма да те оставя,
обещавам ти, че дори там няма да те забравя!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калояна Всички права запазени
