13 abr 2017, 13:08

Кръжаща 

  Poesía
673 4 12

изцеждане, 
всяка капка
падаща,
открехна
със стон 
и
отбеляза
глухота -
не разпозна,
не различи
забави...
окъпа
ръждата,
отмиваща
присъствие,
демонстративно
попръска
кървави
пружини
и се задържа.
утихна 
преди
да сгромоляса 
бремето,
загубеното
дето носи,
по плещите 
на Атлас.

© Слънчоглед Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??