изцеждане,
всяка капка
падаща,
открехна
със стон
и
отбеляза
глухота -
не разпозна,
не различи
забави...
окъпа
ръждата,
отмиваща
присъствие,
демонстративно
попръска
кървави
пружини
и се задържа.
утихна
преди
да сгромоляса
бремето,
загубеното
дето носи,
по плещите
на Атлас.
© Слънчоглед All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
... Благодаря ви!