изцеждане,
всяка капка
падаща,
открехна
със стон
и
отбеляза
глухота -
не разпозна,
не различи
забави...
окъпа
ръждата,
отмиваща
присъствие,
демонстративно
попръска
кървави
пружини
и се задържа.
утихна
преди
да сгромоляса
бремето,
загубеното
дето носи,
по плещите
на Атлас.
© Слънчоглед Всички права запазени