13.04.2017 г., 13:08 ч.

Кръжаща 

  Поезия
555 4 12

изцеждане, 
всяка капка
падаща,
открехна
със стон 
и
отбеляза
глухота -
не разпозна,
не различи
забави...
окъпа
ръждата,
отмиваща
присъствие,
демонстративно
попръска
кървави
пружини
и се задържа.
утихна 
преди
да сгромоляса 
бремето,
загубеното
дето носи,
по плещите 
на Атлас.

© Слънчоглед Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??