2 dic 2011, 6:08

Кръпка съм с конец червен

  Poesía » Otra
639 0 5

Локви, кал и самота...

А пък аз безгрижно

скачам с белички крилца

и в розово виждам.

 

Птици две забили клюн

една друга ровят...

Що по моя свеж костюм

хвърлят гняв отровен?!

 

Други пък - „О, красота!“ -

във калта до кръста,

цапат своите лица

и доволно съскат.

 

Колко черен, мрачен ден...

А пък аз във бяло,

кръпка съм с  конец червен -

толкова боляло...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Лозова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...