Кръпка съм с конец червен
Локви, кал и самота...
А пък аз безгрижно
скачам с белички крилца
и в розово виждам.
Птици две забили клюн
една друга ровят...
Що по моя свеж костюм
хвърлят гняв отровен?!
Други пък - „О, красота!“ -
във калта до кръста,
цапат своите лица
и доволно съскат.
Колко черен, мрачен ден...
А пък аз във бяло,
кръпка съм с конец червен -
толкова боляло...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Лозова Все права защищены
