Dec 2, 2011, 6:08 AM

Кръпка съм с конец червен 

  Poetry » Other
456 0 5

Локви, кал и самота...

А пък аз безгрижно

скачам с белички крилца

и в розово виждам.

 

Птици две забили клюн

една друга ровят...

Що по моя свеж костюм

хвърлят гняв отровен?!

 

Други пък - „О, красота!“ -

във калта до кръста,

цапат своите лица

и доволно съскат.

 

Колко черен, мрачен ден...

А пък аз във бяло,

кръпка съм с  конец червен -

толкова боляло...

© Валентина Лозова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??