5 nov 2008, 10:03

Кръпки...

1K 0 3

 

С парченца от спомени пъзел нареждам
миниатюрни късчета Мен от преди
и боязливо за Бъдеще се оглеждам,
но предателски свеждам уморено очи.

С парченца от спомени днес кърпя
протрита, вехта дреха... една... Съдба!
Из миналото различно кръпките търся
да я съшия що годе... така... за сега.

Но пъзелът нещо крив ми изглежда.
Дрешката не ще да се поднови.
И пак в аварийния изход се вглеждам,
но предателски свеждам уморено очи.

Как да закърпя сърцето, кажи ми...
приятелю
, мой най- любим...
Как?! Като дупките са незакърпими...
щом все още кърви...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...