Кръпки...
С парченца от спомени пъзел нареждам
миниатюрни късчета Мен от преди
и боязливо за Бъдеще се оглеждам,
но предателски свеждам уморено очи.
С парченца от спомени днес кърпя
протрита, вехта дреха... една... Съдба!
Из миналото различно кръпките търся
да я съшия що годе... така... за сега.
Но пъзелът нещо крив ми изглежда.
Дрешката не ще да се поднови.
И пак в аварийния изход се вглеждам,
но предателски свеждам уморено очи.
Как да закърпя сърцето, кажи ми...
приятелю, мой най- любим...
Как?! Като дупките са незакърпими...
щом все още кърви...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
