Nov 5, 2008, 10:03 AM

Кръпки...

  Poetry » Love
1K 0 3

 

С парченца от спомени пъзел нареждам
миниатюрни късчета Мен от преди
и боязливо за Бъдеще се оглеждам,
но предателски свеждам уморено очи.

С парченца от спомени днес кърпя
протрита, вехта дреха... една... Съдба!
Из миналото различно кръпките търся
да я съшия що годе... така... за сега.

Но пъзелът нещо крив ми изглежда.
Дрешката не ще да се поднови.
И пак в аварийния изход се вглеждам,
но предателски свеждам уморено очи.

Как да закърпя сърцето, кажи ми...
приятелю
, мой най- любим...
Как?! Като дупките са незакърпими...
щом все още кърви...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...