Кръщение

Захвърлих обичта си в бледото на мрака,

залепнах в глинената, кална паст... ей, така!

И все ми беше тая хорска горест,

преливаща се в мъжката му доблест.

Сред мрак окичиха ме с ангелски крила,

въздигах се ефирна в пъплеща мъгла.

И истинската бях, в изповед на блудница,

предъхала в лунния вой на глутница.

Заметнах горда голата си плът

и кръв... нозете ми в трънливия ми път.

И все ми беше тая - низост, злост и глъч,

смачках като насекомо мъжката му жлъч.