29 нояб. 2013 г., 15:17

Кръщение

786 0 0

Кръщение

 

Захвърлих обичта си в бледото на мрака,

залепнах в глинената, кална паст... ей, така!

И все ми беше тая хорска горест,

преливаща се в мъжката му доблест.

 

Сред мрак окичиха ме с ангелски крила,

въздигах се ефирна в пъплеща мъгла.

И истинската бях, в изповед на блудница,

предъхала в лунния вой на глутница.

 

Заметнах горда голата си плът

и кръв... нозете ми в трънливия ми път.

И все ми беше тая - низост, злост и глъч,

смачках като насекомо мъжката му жлъч.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Константинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...