Кръщение
Кръщение
Захвърлих обичта си в бледото на мрака,
залепнах в глинената, кална паст... ей, така!
И все ми беше тая хорска горест,
преливаща се в мъжката му доблест.
Сред мрак окичиха ме с ангелски крила,
въздигах се ефирна в пъплеща мъгла.
И истинската бях, в изповед на блудница,
предъхала в лунния вой на глутница.
Заметнах горда голата си плът
и кръв... нозете ми в трънливия ми път.
И все ми беше тая - низост, злост и глъч,
смачках като насекомо мъжката му жлъч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Константинова Всички права запазени
