Кръст

6 ene 2024, 14:56

Poesía » De amor, Del paisaje, Filosófica

322 1 4

Кръстът на храма тази вечер тъй ярко блести

мисля за тебе, мила моя Албания,

С дъжда ние вървим, небето тъжно свисти,

а родният град е река от познания.

Дъното търся на пяната кехлибарена,

последен вагон на печалния трен.

О, Евгения, моя мила отдадена,

ти си първа, последна, завинаги в мен.

Сексът вече не е секс, Евгения,

а само търкане е с непознати.

Дори със най-ефирните движения,

страстта умира, обичам същността ти.

Емигрирах рано в чужбината България

и тук е вече моята родна страха,

проклето да е словото на стария,

семейните ми корени умряха.

В полето на деня аз тежко ще копая,

три крави се въртят около мен,

и за Западна Европа ще мечтая,

към светлий бъдний ден зелен.

Ах, кръстът още си е там над Перник,

а сърцето ми към теб пътува,

Дори и роклята ти да е черна,

нозете ти ще зацелувам.

О, вселено предподледна,

О, свят на черната гора,

Мотиката оставих. И прогледнах:

и отдих тих е любовта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.