Кръстът на храма тази вечер тъй ярко блести
мисля за тебе, мила моя Албания,
С дъжда ние вървим, небето тъжно свисти,
а родният град е река от познания.
Дъното търся на пяната кехлибарена,
последен вагон на печалния трен.
О, Евгения, моя мила отдадена,
ти си първа, последна, завинаги в мен.
Сексът вече не е секс, Евгения,
а само търкане е с непознати.
Дори със най-ефирните движения,
страстта умира, обичам същността ти. ...