Кръст
Кръстът на храма тази вечер тъй ярко блести
мисля за тебе, мила моя Албания,
С дъжда ние вървим, небето тъжно свисти,
а родният град е река от познания.
Дъното търся на пяната кехлибарена,
последен вагон на печалния трен.
О, Евгения, моя мила отдадена,
ти си първа, последна, завинаги в мен.
Сексът вече не е секс, Евгения,
а само търкане е с непознати.
Дори със най-ефирните движения,
страстта умира, обичам същността ти.
Емигрирах рано в чужбината България
и тук е вече моята родна страха,
проклето да е словото на стария,
семейните ми корени умряха.
В полето на деня аз тежко ще копая,
три крави се въртят около мен,
и за Западна Европа ще мечтая,
към светлий бъдний ден зелен.
Ах, кръстът още си е там над Перник,
а сърцето ми към теб пътува,
Дори и роклята ти да е черна,
нозете ти ще зацелувам.
О, вселено предподледна,
О, свят на черната гора,
Мотиката оставих. И прогледнах:
и отдих тих е любовта.
© Йотор Амер All rights reserved.
