voda (Елица Ангелова)
582 14033
22 may 2009, 7:05  

Донякога... 

  Poesía » De amor
1073 0 32

Сама избрах да нося кръста

на невъзможната любов.

Тежи ми в тази есен късна,

но сили ми дарява Бог.

 

И вярвам, че ще те настигна

и ще прекрача твоя праг.

За ден ли, или за година

ще съм щастлива и добра.

 

А после може да си тръгна –

сама не зная накъде,

но знам, че ще поникнат тръни

в единствения път към теб.

 

Ще стихне в мене тази тръпка

и ще се утаи кръвта.

Донякога – докато тръгна

на нова среща с любовта.

 

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??