Донякога...

22 мая 2009 г., 07:05 2018-12-05T07:55:49+02:00

Поэзия » Любовная

1102 0 32

Сама избрах да нося кръста
на невъзможната любов.
Тежи ми в тази есен късна,
но сили ми дарява Бог.
И вярвам, че ще те настигна
и ще прекрача твоя праг.
За ден ли, или за година
ще съм щастлива и добра.
А после може да си тръгна –
сама не зная накъде,
но знам, че ще поникнат тръни
в единствения път към теб. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Донякога...

Искате да прочетете повече?

Предложения