Донякога...
Сама избрах да нося кръста
на невъзможната любов.
Тежи ми в тази есен късна,
но сили ми дарява Бог.
И вярвам, че ще те настигна
и ще прекрача твоя праг.
За ден ли, или за година
ще съм щастлива и добра.
А после може да си тръгна –
сама не зная накъде,
но знам, че ще поникнат тръни
в единствения път към теб.
Ще стихне в мене тази тръпка
и ще се утаи кръвта.
Донякога – докато тръгна
на нова среща с любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
