voda (Елица Ангелова)
582 14033
22.05.2009 г., 7:05 ч.  

Донякога... 

  Поезия » Любовна
1072 0 32

Сама избрах да нося кръста

на невъзможната любов.

Тежи ми в тази есен късна,

но сили ми дарява Бог.

 

И вярвам, че ще те настигна

и ще прекрача твоя праг.

За ден ли, или за година

ще съм щастлива и добра.

 

А после може да си тръгна –

сама не зная накъде,

но знам, че ще поникнат тръни

в единствения път към теб.

 

Ще стихне в мене тази тръпка

и ще се утаи кръвта.

Донякога – докато тръгна

на нова среща с любовта.

 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??