voda (Елица Ангелова)
582 14033
May 22, 2009, 7:05 AM  

Донякога... 

  Poetry » Love
1100 0 32
Сама избрах да нося кръста
на невъзможната любов.
Тежи ми в тази есен късна,
но сили ми дарява Бог.
И вярвам, че ще те настигна
и ще прекрача твоя праг.
За ден ли, или за година
ще съм щастлива и добра.
А после може да си тръгна –
сама не зная накъде,
но знам, че ще поникнат тръни
в единствения път към теб. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Random works
: ??:??