17 sept 2005, 1:57

Кръст във себе си

Poesía

1.1K 0 2

В камерата на живота
замразената разруха е пирон,
забит в дланта
на пламналия в неразумие,
увиснал сам на кръста си.
А тихото мълчание на стаята,
изпълнена със светлина
е топлина, която ни прегръща
и диша се по-леко,
когато в споделеното мълчание
сме кръст във себе си -
опал, изваян
с дъха на чистата природа
разкриваща се в себе си чрез нас...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Dimi (Дими Фильова)

Обичам опал, стихът ти е такъв опал изваян. Браво, мила за дълбочината на внушението!

2005-09-19T10:59:17+03:00
cefules (Стефан Кръстев)

Разпятие върху любовният кръстопът,
потекли споделени струйки кръв приляли се в една.

2005-09-18T10:27:31+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0