17.09.2005 г., 1:57 ч.

Кръст във себе си 

  Поезия
737 0 2

В камерата на живота
замразената разруха е пирон,
забит в дланта
на пламналия в неразумие,
увиснал сам на кръста си.
А тихото мълчание на стаята,
изпълнена със светлина
е топлина, която ни прегръща
и диша се по-леко,
когато в споделеното мълчание
сме кръст във себе си -
опал, изваян
с дъха на чистата природа
разкриваща се в себе си чрез нас...

© Йоанна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Обичам опал, стихът ти е такъв опал изваян. Браво, мила за дълбочината на внушението!
  • Разпятие върху любовният кръстопът,
    потекли споделени струйки кръв приляли се в една.
Предложения
: ??:??