Sep 17, 2005, 1:57 AM

Кръст във себе си

Poetry

1.1K 0 2

В камерата на живота
замразената разруха е пирон,
забит в дланта
на пламналия в неразумие,
увиснал сам на кръста си.
А тихото мълчание на стаята,
изпълнена със светлина
е топлина, която ни прегръща
и диша се по-леко,
когато в споделеното мълчание
сме кръст във себе си -
опал, изваян
с дъха на чистата природа
разкриваща се в себе си чрез нас...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Dimi (Дими Фильова)

Обичам опал, стихът ти е такъв опал изваян. Браво, мила за дълбочината на внушението!

2005-09-19T10:59:17+03:00
cefules (Стефан Кръстев)

Разпятие върху любовният кръстопът,
потекли споделени струйки кръв приляли се в една.

2005-09-18T10:27:31+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0