25 oct 2006, 14:19

КРЪСТОПЪТ

  Poesía
1.3K 1 8

                            КРЪСТОПЪТ

 

                      Пътуванe…

                      Усмихнат път ме мами.

                      Редуванe…

                      Пътеки към дома ми.

 

                     Пътуване…

                     По стъпките на врана?

                     Умуване…

                     По кой ли път да хвана?

 

                     Пътуване…

                     Ще тръгна след орлите.

                     Тъгуване…

                     Остават на скалите.

 

                     Пътуване…

                     Със вълците в гората?

                     Нощуване…

                     Студена е земята.

 

                     Пътуване…

                     Звездите ще ме водят!

                     Будуване…

                     Самичка ще си бродя.

 

                     Изплуване…

                     от тинята на мрака...

                     Пътуване…

                     След туй какво ме чака?

 

                                  

                                          15.10.2001 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих!
  • Прекрасен стих!
    Ще потърся стихосбирката ти!!!
    Поздрав!
  • Много хубаво!
  • Поздрави и от мен Хареса ми!!!
  • Благодаря ви! За тези, които се интересуват от скромното ми творчество - имам издадена стихосбирка и съм оставила книжки в книжарница "Български книжици" на ул. "Аксаков" 10 (до градинката на "Кристал" в София). Стихосбирката се казва "Четири бодли".

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...