Яким (Яким Дянков)
153 671
28 abr 2009, 18:27

Кръстопът на хоризонти 

  Poesía » Civil
572 0 4

(На София)

За сто и тридесет години
дали успя да ни научиш
на мъдрост, Столице любима,
та името ти да заслужим?

За сто и тридесет години –
порасна, но не остаря ли,
щом нявга китните градини,
сега са жилищни квартали?

За сто и тридесет години,
в историята си превратна,
хиляда пъти чу „– Разпни Я!”.
А колко пъти чу „– Осанна!”?

От сто и тридесет години,
безброй надежди спотаила,
сплотяваш хора и машини.
Чрез тях прогресът черпи сила.

От сто и тридесет години
културата към теб се стича,
тъй както към вълните сини
морето ручеи привлича.

На сто и тридесет години,
си Кръстопът на хоризонти.
Зоват ни твоите светини -
с дела за теб да сме достойни!

© Яким Дянков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Все така!
  • Благодаря за добрите думи Ваня! И за разбирането, вложено в прочита на стиха ми, също
  • !!!
  • Прекрасен,професионално написан стих! Харесва ми гражданската ти позиция.Усеща се болката от човешкото безхаберие, любавта към родния град както и надеждата, че един ден ще се осъзнаем и ще върнем на София предишната й красота и достойнство-та нали столицата е лицето на всяка една държава!Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??