Кръстопът на хоризонти
(На София)
За сто и тридесет години
дали успя да ни научиш
на мъдрост, Столице любима,
та името ти да заслужим?
За сто и тридесет години –
порасна, но не остаря ли,
щом нявга китните градини,
сега са жилищни квартали?
За сто и тридесет години,
в историята си превратна,
хиляда пъти чу „– Разпни Я!”.
А колко пъти чу „– Осанна!”?
От сто и тридесет години,
безброй надежди спотаила,
сплотяваш хора и машини.
Чрез тях прогресът черпи сила.
От сто и тридесет години
културата към теб се стича,
тъй както към вълните сини
морето ручеи привлича.
На сто и тридесет години,
си Кръстопът на хоризонти.
Зоват ни твоите светини -
с дела за теб да сме достойни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яким Дянков Всички права запазени
