11 mar 2009, 18:45

Кученце

1.1K 0 17

Бяло кученце подскача
там на двора, по снега,
виж го, мъничко глупаче,
близна Вики по носа.
Тя се стресна и заплака,
гушна се във мен завчас.
То пък весело заджавка,
обикаля покрай нас.
Със очета закачливи
гледа снежния човек,
той стои пък горделиво
като леден страж нащрек.
С тенджерата на главата
и със морков вместо нос
кученцето що ли смята,
този страж за албинос!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Маги и Татянка!
  • Много сладко, много весело и толкова закачливо-бяло! Прегръдка усмивчице!
  • ех, че хубаво...
    и като знам колко трудно се пише поезия за деца...
    прегръщам те с обич.
  • Те са нашето щастие и живот Асинко.Благодаря ти!
  • Веселко!Чудничко!Тъкмо за моя внук!Поздрав,Усмивчице!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....