Бяло кученце подскача
там на двора, по снега,
виж го, мъничко глупаче,
близна Вики по носа.
Тя се стресна и заплака,
гушна се във мен завчас.
То пък весело заджавка,
обикаля покрай нас.
Със очета закачливи
гледа снежния човек,
той стои пък горделиво
като леден страж нащрек.
С тенджерата на главата
и със морков вместо нос
кученцето що ли смята,
този страж за албинос!?
© Валка All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
