Бяло кученце подскача
там на двора, по снега,
виж го, мъничко глупаче,
близна Вики по носа.
Тя се стресна и заплака,
гушна се във мен завчас.
То пък весело заджавка,
обикаля покрай нас.
Със очета закачливи
гледа снежния човек,
той стои пък горделиво
като леден страж нащрек.
С тенджерата на главата
и със морков вместо нос
кученцето що ли смята,
този страж за албинос!?
© Валка All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
