Бяло кученце подскача
там на двора, по снега,
виж го, мъничко глупаче,
близна Вики по носа.
Тя се стресна и заплака,
гушна се във мен завчас.
То пък весело заджавка,
обикаля покрай нас.
Със очета закачливи
гледа снежния човек,
той стои пък горделиво
като леден страж нащрек.
С тенджерата на главата
и със морков вместо нос
кученцето що ли смята,
този страж за албинос!?
© Валка All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
