11 мар. 2009 г., 18:45

Кученце

1.1K 0 17

Бяло кученце подскача
там на двора, по снега,
виж го, мъничко глупаче,
близна Вики по носа.
Тя се стресна и заплака,
гушна се във мен завчас.
То пък весело заджавка,
обикаля покрай нас.
Със очета закачливи
гледа снежния човек,
той стои пък горделиво
като леден страж нащрек.
С тенджерата на главата
и със морков вместо нос
кученцето що ли смята,
този страж за албинос!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Маги и Татянка!
  • Много сладко, много весело и толкова закачливо-бяло! Прегръдка усмивчице!
  • ех, че хубаво...
    и като знам колко трудно се пише поезия за деца...
    прегръщам те с обич.
  • Те са нашето щастие и живот Асинко.Благодаря ти!
  • Веселко!Чудничко!Тъкмо за моя внук!Поздрав,Усмивчице!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...